Узото, любимата гръцка напитка, има богата и завладяваща история, която се простира назад във вековете. Този емблематичен алкохол е дълбоко преплетен с гръцката култура и заема специално място в сърцата на местните жители и туристи.
Корените на узото могат да се проследят до Средновековието, когато за първи път тази напитка е достигнала в Гърция от византийски монаси. Истинската популярност на напитката обаче започва през XIX в. на остров Лесбос. Скоро след това, островът става известен като родното място на узото и до ден-днешен остава един от ключовите региони за производство.
Смята се, че наименованието "узо" произлиза от турската дума "uzum", която означава грозде, тъй като първоначално напитката се е произвеждала от гроздов дестилат. С течение на времето производственият процес се развива и днес узото се произвежда предимно от комбинация от дестилиран алкохол, ароматни билки и подправки.
Има и друга теория откъде произлиза думата "узо", която граничи с легенда. Смята се, че първоначално узото се е наричало ципуро, защото се произвеждало от грозде. През 19ти век в Тесалия са пакетирали за износ копринени пашкули и надписвали щайгите с "uso Marsiglia", което на италиански означава "за ползване в Марсилия". Един ден турски доктор се е появил в градчето Тирнавос и е помолил за чаша от местното ципуро. След като го е пробвал е казал " Приятели, това е uso Marsiglia". От там тръгва и думата узо, която бавно заменя ципурото, като име.
Узото заема специално място в гръцката култура и често се свързва с моменти на празнуване, приятелство и традицията на "мезедес" - малки ястия, сервирани заедно с напитките. Обикновено се консумира по време на социални срещи, семейни събирания и празнични поводи. Популярността на узото се е разпространила и отвъд границите на Гърция и сега то е познато на хора по целия свят, които оценяват неговия уникален вкус и културно значение.
Да навлезем по-дълбоко в света на узото - нека разгледаме основните съставки, които допринасят за неговия уникален вкусов профил:
Съставните части на узото
Отличителният вкус и аромат на узото се получават от внимателно подбрани съставки, всяка от които играе решаваща роля в оформянето на характера на тази традиционна гръцка напитка. От ароматните билки до главната съставка - анaсона - нека разгледаме основните компонентив узото.
1. Високоалкохолен спирт: Използваният алкохол може да варира, но обикновено се получава от зърнени култури като пшеница или ечемик. Основата на узото се създава чрез колонна дестилация, която вдига градуса до 96%. Изборът на алкохол и качеството на процеса на дестилация оказват голямо влияние върху крайния вкус и качеството на спиртната напитка.
2. Анасон: Анасонът има главна роля в узото. Тази ароматна подправка, известна със сладкия си вкус, наподобяващ женско биле или див копър, придава на узото характерния му аромат. Обикновено анасонът, използван за производството на узо, произхожда от средиземноморския регион, където се развива добре в условията на топъл климат. Именно анасонът придава на узото типичния освежаващ вкус. Това става благодарение на анетола, етерично масло, което се образува от анасона по време на дестилацията.
3. Ароматни билки и подправки: Узото се произвежда с помощта на различни ароматни билки и подправки, които допринасят за сложния му вкусов профил. Някои често срещани съставки включват кориандър, копър, корен от ангелика, мента, карамфил и канела. Тези билки и подправки са внимателно подбрани, за да допълнят анасона и да създадат хармонично съчетание от вкусове.
4. Вода: Водата играе жизненоважна роля при производството на узо. Тя се използва по време на процеса на дестилация за създаване на основния алкохол и се добавя по-късно за разреждане на узото преди бутилиране. Добавянето на вода е от решаващо значение, тъй като тя помага за балансиране на алкохолното съдържание и позволява на ароматите да се слеят.
Точните пропорции и комбинации на тези съставки могат да варират при различните производители на узо, което създава уникални вкусови профили за всяка марка. Майсторите на узото се гордеят със своите тайни рецепти и внимателно пазят специфичните съотношения на билките, подправките и анасона, които използват - това води до голямо разнообразие от стилове и вкусове на узо.
Защо узото става бяло, когато се разреди?
В бутилката узото е прозрачна течност. При добавяне на вода или лед обаче то придобива млечнобял цвят. Този процес се нарича лупинг и се наблюдава и при приготвянето на абсент. Това се дължи на факта, че анетолът, етерично масло от анасон, е напълно разтворим в алкохол с концентрация 38 % и повече, но не и във вода.
Технология и производствен процес
Производството на узо е трудоемък и сложен процес, който включва няколко етапа, всеки от които допринася за създаването на този любим гръцки продукт. От първоначалната дестилация до добавянето на ароматни съставки - нека се потопим в завладяващия процес на производството на узо. Ето и стъпките:
1. Дестилация на основния алкохол: Първият етап от производството на узо включва дестилация на високоалкохолен спирт (за който говорихме по-горе), който най-често се произвежда от зърнени култури. Голяма част от производителите използват предварително закупен спирт.
2. Накисване на анасон и билки: Следва основната стъпка - мацерацията. Семената от анасон, произхождащи предимно от Средиземноморския регион, се добавят към основния алкохол. Повечето марки добавят и други билки, като кориандър, копър, корен от ангелика, мента и канела. Точните рецепти са добре пазени фирмени тайни. Получената смес се нарича "дрожди от узо", което е израз - не става въпрос за истински дрожди.
3. Дестилация: Дестилацията на високоспиртната напитка се прави традиционно в медни казани, които са известни със способността си да отвеждат равномерно топлината и да улесняват оптималното извличане на ароматите. Сместа се нагрява внимателно, което позволява на алкохолните пари да се издигнат, докато ароматните съединения се улавят и запазват. Този тип казани се използват и за производството на етирични масла. По-евтините марки добавят спирт с 0,05% анетол след дестилацията и преди разреждането с вода.
На практика това означава, че те "пропускат" истинския анасон. Вместо да го накиснат и дестилират, добавят вече готова смес с анетол.
За да предпазят традицията и качеството на питието си, гръцките власти прокарват закон, който гласи, че поне 20% от узото трябва да е от дестилацията или на гръцки "αποσταγμα" (апостагма). Останлите 80% могат да са примеси. В Гърция има само една фимра която прави 100% чист продукт без примеси: Д'Артемис.
4. Втора дестилация: За последните 30г. само една фирма има издаден лиценз за 100% двойно дестилирано узо: Д'Артемис - 100% апостагма. Двойната дестилация издига качеството на узото до нови висини и позволява на ароматите да са по-меки и приятни за сетивата.
5. Добавяне на водата: След инфузията на анасон и дестилацията, узото преминава през важен етап - разреждане. Високоалкохолната спиртна напитка се смесва внимателно с вода, обикновено в съотношение, което свежда алкохолното съдържание до приемливо ниво. Законът в Гърция забранява алкохолното съдържание да е под 37,5% и над 50%.
6. Бутилиране и консумация: След като узото достигне желания градус, то е готово за бутилиране. Дестилатът се налива внимателно в бутилки, запечатва се и се етикетира. Бутилките за узо често имат отличителен дизайн, който отразява характера и наследството на марката.
Майсторството и вниманието към детайлите, свързани с производството на узо, допринасят за неговия уникален характер и вкус. С всяка глътка се усеща вкусът на вековната традиция и майсторство, които са вложени в създаването на този ценен гръцки алкохол.
Узо Д'Артемис - най-висок клас в гръцкото узо
През 1892г. Отон Панайотакис отваря малък магазин за узо в Атина. Това магазинче в последствие се превръща в дестилерия, която става любима на атиняни - особено сред висшите класи в града на Аристотел. Името Д'Артемис става синоним на високото качество, а рецептата им остава тайна и до ден-днешен.
Узо Д'Артемис е единственото в Гърция, което е 100% двойно дестилирано и притежава официален сертификат от контролните органи за това. Д'Артемис Блек или черния етикет на марката е направен по тайна рецепта на над 100 години. Опитът и страста към узото го правят едно от най-добрите в света, а причината да не е толкова известно в България е лимитираното производство.
Синия етикет на Д'Артемис е по-бюджетен вариант на узото, но дори и в него 30% от купажа е двойно дестилиран, а 100% от него е от истински дестилат, без абсолютно никакви примеси. Узото е популярно в Атина и Цикладите, а от скоро е достъпно и на българския пазар.
Бонус секция: Какво да си хапнем с узото?
Узото е не само възхитителна напитка само по себе си, но и се съчетава изключително добре с различни гръцки кулинарни изкушения. Уникалните вкусове и аромати на узото допълват и подсилват вкусовете на тези традиционни ястия, създавайки едно наистина блажено преживяване. Ето няколко класически гръцки ястия, за които е известно, че са перфектни с узо:
1. Плато с мезета: Узото и мезето вървят ръка за ръка. "Мезе" е селекция от малки, апетитни ястия, които са предназначени за споделяне със семейство и приятели. От пикантно дзадзики и тарама до баница със спанак и хрупкави калмари - асортиментът от блюда с разнообразни текстури и вкусове в платото мезенца перфектно допълва освежаващите билкови нотки на узото.
2. Пресни морски дарове: Гърция е известна с изобилието си от морски дарове, тъй като се намира на брега на морето. Октопод на скара, маринована аншоа и сочни скариди са само няколко примера за многобройните ястия с морски дарове, които се съчетават чудесно с узо. Анисовите нотки на напитката подчертават естествената сладост на морските дарове, създавайки възхитителна комбинация.
3. Бяло сирене: Гърция е дом на голямо разнообразие от вкусни сирена и много от тях се съчетават чудесно с узо. Опитайте да съчетаете узо с фета, солено халуми или пикантно кефалотири. Леко острите и солени вкусове на сиренето допълват анасоновите нотки на узото, като създават възхитителен контраст на небцето. Можете да пробвате и с вкусно българско сирене, залято с зехтин и поръсено със сушен риган.
4. Шишчета на скара (сувлаки): Сувлаки, крехки шишчета от мариновано месо (често свинско или пилешко), са основна част от гръцката кухня. Опушеният вкус на сувлаки на скара се засилва от пиенето на узо. Билковият подтекст и освежаващият характер на напитката представляват възхитителен контраст с шишчетата.
5. Салата: Гръцка салата, шопска салата или овчарска салата са едно перфекто допълнение към вашето питие. Комбинацията от пресни домати, бяло сирене и зехтин са идеални за вкусовите качества на узото. Узото може да се пие през цялата година, за това дори може да се похапват неща като чушки и патладжан с него.
6. Гръцки десерти: Гръцката кухня е известна с вкусните си десерти, а много от тях се съчетават чудесно с узо. Поглезете се с парче баклава, напоена с мед или чиния лукумадес (пържени тестени топчета, поляти с мед и поръсени с канела). Сладкият и ядков вкус на тези десерти е прекрасно балансиран с глътки узо, което прави финала на гръцкия празник удовлетворяващ. Също така има и прекрасни български десерти, с които може да експериментирате - халва, реване и др.
Когато се наслаждавате на узото с храна, ключът е да експериментирате и да откриете своите предпочитани комбинации. Освежаващата напитка с аромат на анасон е универсален спътник на широк спектър от кулинарни изкушения. Затова съберете близките си, пригответе пиршество с гръцки вкусове и вдигнете чаша узо за едно наистина незабравимо гастрономическо преживяване. Oпa!
Comments